Въпреки относителната си популярност в някои страни, у нас брачното споразумение се

Въпреки относителната си известност в някои страни, у нас брачното споразумение се счита за нещо бунтовно и даже срамно. Сякаш сходно решение със самото си битие унижава достолепието на дамата и я лишава от множеството права в брака и изключително след него. Вероятно единствено наложителен тест за бащинство може да съперничи на неговия връх по анти-популярност.

Когато животът хвърля лимони: Превръщане на неприятния шанс в комедийно злато. Зашеметяваща промяна на Криси Мец

Някои мъже обаче също изрично не одобряват предбрачните контракти. Особено тези, които се придържат към обичайните възгледи за живота и фамилните връзки. Според тях разводът постоянно е по виновност на мъжа, затова той би трябвало да напусне фамилията единствено с дребна чанта за облекла в ръцете си. Всичко останало, явно, би трябвало да отиде при някогашната брачна половинка и детето. Но този метод към живота не е по усета на всеки. Ето за какво някои се пробват да бъдат допустимо най-безопасни преди такова значимо събитие като сватбата. И имат право на това.

БРАЧНО СПОРАЗУМЕНИЕ

Никога не съм се чувствал остарял. Още повече – за възрастни. Въпреки че неотдавна станах на 59 години. И какво? Повечето от моите занимания са ми останали от младостта ми, от студентските години. Има и остарели другари, нашата компания не се разпадна, както другите, под тежестта на фамилната и обществена отговорност. Никога не съм бил женен, макар че, почтено казано, дамите не ме лишиха от вниманието си. И най-после, имам пари. Когато живеете сами, главата ви е настроена да намерите най-голямата изгода за себе си. Вместо да се ровиш в употребявани памперси и още веднъж да слушаш по какъв начин жена ти се заяжда.

Да, нямам и в никакъв случай няма да имам деца. Но не виждам никакъв проблем в това. Аз не съм крал или някакъв феноменално развъртян човек, който обезверено би трябвало да остави гените си за историята. Въпреки това, като 99,9% от хората, живеещи на Земята. Затова нямам вътрешно възприятие на незадоволеност, че не мога да продължа родовата си линия. Децата, които порастват в сиропиталища, не се разграничават от другите. Така че за какво безплодните двойки не побързат да ги приберат вкъщи?! Но евентуално съм сбъркал някъде. Извинявам се.

И по този начин, преди шест месеца срещнах една прелестна жена на име Лиза. Тя също като мен е сама. Вдовица, тя беше омъжена за един човек през целия си живот. В началото, сподели тя, те се влюбиха един в различен. Но по-късно пристигна рутината, всекидневието. Е, разбирате. И бракът стоеше на пътя. Лиза не искаше деца или по-скоро не искаше подобен татко за децата си. Но към момента нямаха смелостта да си тръгнат. Какво ще кажат родственици и съседи? Винаги съм бил срещу това да виждам някой различен, когато вземам личните си решения. Но всички сме разнообразни.

Сега мисля, че сме достигнали това равнище на духовна непосредственост, с цел да се оженим. Елизабет е в действителност страховит човек съгласно мен. И нямам нищо срещу да пребивавам с нея до края на живота си. Имам добър апартамент, тя може да наеме мястото си и да харчи тези пари единствено за нейните „ стремежи “, нямам нищо срещу. Но! Имам едно главно вътрешно положение, което към момента не мога да й изразя. Да, предбрачен контракт.

Виждате ли, ние не ставаме по-добри с възрастта. Нито физически, нито като темперамент. И това е последното, което най-вече ме тормози. Мога и желая да осигуря на моята към момента другарка естествен живот, с пътувания и отдих. Няма проблем. Но не желая това да бъде самоцелта на нашия съюз. Виждате ли, през живота си съм имал привилегията да срещам доста дами и девойки. И много забележителна част от тях желаеха банални изгоди и добре нахранено битие от мъжете. И по този начин, общо взето, нищо повече.

Забелязах това в младостта си и с времето от ден на ден се убеждавах в това. Ето за какво, в случай че приятелят ми в даден миг внезапно има сходни възгледи за живота, не желая да бъда ходещ портфейл за нея. Самото схващане за сходно отношение на моята възраст персонално за мен е най-отвратително. И, апропо, доста дами би трябвало да ме схванат. Те самите не харесват жигола, нали, девойки? Така че се придържам към безусловно същия курс.

Ако се разведем, би било ужасно всички да останат същите. Нямам проекти да закупувам нова къща. В гаража има две коли. Нямам нищо срещу да си заплащам самичък храната и парцалите. Не тъй като би трябвало, просто имам опция. Няма ли да е почтено да не дам половината от всичко, което имам, в случай че Лиза ненадейно промени отношението си към мен и изиска да ме напусне? Струва ми се, че всичко може да се случи. Все отново и тя в един миг спря да харесва някогашния си брачен партньор.

Приятели ми споделят да изчакам малко, с цел да ми дадат опция да се разгледаме по-отблизо. И аз нямам нищо срещу. Но, като се вгледах деликатно в Лиза, започнах да виждам, че от време на време тя самата намекваше, че на нашата възраст е най-малко необичайно да вървим дружно на спектакъл. Сравнява ни с възпитаници, които имат загадка връзка. Разбира се, майтапя й се, хиля се, само че всякога имам възприятието, че по гърба ми минава гнусен мраз. Така че, може би, чувствате накърнено достолепие?

Знам, че тук има доста умни хора. И ще има по-умни хора от мен. Може би някой от тях ще има време да даде рационален съвет за всичко нагоре. Защото в действителност мисля, че Лиза е тази. Но аз, като всеки различен влюбен мъж , мога да върша неточности, което значи, че всичко, от което съм се страхувал и избягвал през целия си живот, може да ме застигне тъкмо в този момент. А какво да вършиме, когато сте съвсем на 60 и сте в първия си несполучлив брак? Нямам концепция. Така че би трябвало да вземем ограничения.

Само ви апелирам да не сте прочувствени, не желая да чета груби мнения от дами. Нека приказваме по подобаващ метод, без обиди. Знам, че някои дами са прекомерно прочувствени, когато диалогът се отнася до връзки, нямаме потребност от това. За останалото, триумф на всички. Надявам се, че има задоволително от това в живота ви в обилие.